Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда

Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда

Blog Article

Тя лежеше неподвижно, с протегната шия, с муцуна, заровена в ровката пръст, със затворени очи и дишаше тежко.

Аз от не малко време опитвам да комуникирам с жени, които яздят коне и установявам, че освен от любов към животните, свободата, адреналина, има и такива, които наистина обичат впитите дрешки и ботуши, движенията на седлото, а някои и ездата без седло, да усещат мускулите на животното, пръхтенето, тежкото дишане, харесва им да държат юздите и да контролират и подчиняват тези едри и много силни животни. Естествено, много рядко някоя ще си го признае ей така. Пред мен само Ели е признавала на живо в България, а съм си говорил в Австрия(там има доста ездачки) и с една професионалистка.

погледна с молба господаря си, като че искаше да му каже: „

В ракитака неспокойно задрънка тъпото клопотарче на подплашеното магаре. Мъничето скочи и прилая срещу мрака. Тайнствената нощна тишина стана някак зловеща.

И моята жокейка е винаги подмокрена в мое присъствие и за това аз си я наричам лиглата. "ЖОКЕЙЧЕТО"

Навред из пръснатите наблизо и далече околни села и колиби хората вярват, че от върха на тия скали се вижда краят на Бялото море, в което сутрин и вечер се къпе слънцето.

Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли натам. Удържа го Ели и каза:

— Не прави така, миличка! Съжали ме! Слушай! Само тая нива остана. Да орем, да я доорем, ??????? после почивка… До живот няма да те впрегна. Ще порасте твоята малка Галица и ще помага на Белчо. Пък ти цял ден ще си лежиш в обора и ще си преживяш. Децата ще ти носят водица с белия медник, всяка сутрин ще те чешат, ще ти давам кърмило… Ти ще се оправиш, ще оздравееш и ще заякнеш, нали, миличка?

В изданието са включени едни от най-известните и обичани разкази на Елин Пелин, сред които: „Ветрената мелница“, „На браздата“, „По жътва“, „Старият вол“, „Напаст божия“ и други.

И това не беше лъжа, но нормално при дългата езда на потния кон. Засмяхме се и се гушнахме за още малко и тя ме подкани:

Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:

Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.

- Ако шишането мереше с окото, устрелил бих тая проклета птица.

— Какво замълча, Благолаж? Карай де — каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.